Tyxo.bg counter

Японско кино

Minami kun no Koibito: My Little Lover (2015-2016)

Това не е просто един сладък романс с щастлив край, това по-скоро е кутия с десет различни шоколадови бонбона , които са толкова вкусни, че не ти се иска да свършват. Е… по-скоро 9, защото като всичко във формат х10 винаги има един излишен епизод.

Приказка за Принцеса Палечка, в един съвременен японски вариант, или приказка за чистата и невинна любов.

Съвсем по японски, ученическото сериалче си има всички техни забежки от здравия разум и ситуации в които да се чудиш какво по дяволите им е било в акъла, като са ги мислили. Но за разлика от много други представители в жанра, тук някак им се получило и нищо от това не дразни и не натежава. Разбира се има гневен младеж, младеж който е отхвърлен, девойка която обича силно, отговорна майка, избягал баща, богата щерка, сладка баба, още по сладък приятел, досадна сестричка и още… има нелепи танци, смешен баща, странни съученици и ситуации като „ обичам те, ако не обичаш друга, давай да сме заедно“,  съвсем не нужна катастрофа, залез, изгрев, много море и дори има реклама на Риокан, също  целувки които могат да вземат 1-ва награда за фалшивост , както и абсурди в стил виждам малко говорещо човече и не отивам на психиатър веднага! Разбира се има и съвсем неуместно за мен и за приказния жанр приземяване под формата на WC проблеми. Един вид всичко си има. И е много сладко, но някак хем е сладко - хем не хващаш диабет спонтанно. Чудесeн краен резултат. Чудесно играят и 18 годишния Taishi Nakagawa и 19 годишната Maika Yamamoto. Както и всички останали актьори.

Препоръчвам го горещо , на всички , даже на кръвожадните J

P.S. Няма по-сигурен начин един мъж да си подари сърцето, от този да трябва да защитава някоя дама. И няма никакво, ама никакво значение на колко години е въпросния мъж, младеж, момче… Това винаги работи. В тоя свят е пълно с рицари, трябва им само принцеса в беда!

Nobunaga Concerto (2014)

Страхотна драма. Уникални неща могат да се видят, чуят и почувстват докато я гледа човек.  Най-добрия сериал, който съм гледала от поне половин година насам. От къде у мен толкова суперлативи? Първо участват  много от най-известните и актуални японски драма актьори в момента. Второ явно е сниман с голям бюджет, масовките впечатляват, а убийствата и кръвта са си направо като истински. Трето отнася се за епоха която сама по себе си е интересна и без художествена измислица. И накрая Огури Шун играе омагьосващо.

Първоначално може силно да се заблуди човек, какво го очаква.  Започва в стил "Един янки в двора на крал Артур" и предлага доста забавни моменти. В последствие обаче, особено 5 и следващите епизоди, шегата отива съвсем на страна и сериала се превръща в епичен разказ за предателства, вярност, приятелство, жестокост и чест, умесени в един разказ за епоха на войни между феодалите в Япония през 16 век.  Истинската история за живота на Ода Нобунага, казва че е бил един отнай-жестоките военноначалници в периода на Сенгоку джидай (епохата на воюващите провинции). Той поставя обаче началото на обединението на нацията. Помага ( до някъде) за разпространението на християнството и е първия, който въвежда масовото използване на огнестрелно оръжие при това поръчва пушки с подобрения, така че да се зареждат по-бързо. Правейки всякакви положителни неща за бъдещата история на Япония, същия човек  успява да избие завидно количество цивилни хора и да опожари едно -две феодални имения и манастири. Цялата истинска история на кратко може да се прочете в wikipedia  .

Сериала, няма за цел да я разкаже. Според мен той показва, при това много откровено,  реакцията на един съвременен човек на една отминала епоха. В момента на фона на сегашните събития с "онази" новопоявила се държава и на неадекватното отношение на повечето политици и смея да кажа военначалници, според мен драмата е още по актуална. Вечния стремеж на съвремення човек към свобода и мир срещу грубата действителност, догмата и жестокостта - един ценен поглед под формата на лековато тв забавление.

Много интересна е ролята и изобщо сюжета, който се разиграва между истинския Нобунага и момчето появило се от бъдещето. Васалите с тяхната вярност , предателите с тяхната жестокост, добротата която побеждава от време на време всичко това е наистина добре разказано в един стил който определено е лесен за гледане. Сега като се замисля, някак са успели да намъкнат вътре всички сегашни ценности и да приземят донякъде алюзиите които така широко се ширят. От историческа гледна точка, всичко изглежда по друг начин или : „Животът днес не знае нашето утре…„ (wiki) Прочетено на обратно.

И понеже не искам да разказвам сюжета,защото си мисля, че без актьорите и техните емоции няма как да се предаде само ще споделя силните си впечатления от играта на Takayuki Yamada – тоя поглед и тая усмивка, не мога да повярвам, че могат да са на един и същи човек. Горещо го препоръчам, серала не Ямада :).

Say "I love you" (2014)

Детския филм Say "I love you", направен от деца за деца е една много сладка и приятна история за първата любов в чистият и идеален вид. Съвсем по японски, недокосната от желанието да се драматизира живота и наблягаща на личните чувства, тя със сигурност ще зарадва и по-възрастните фенове на азиатското кино. И като казвам, че е детски, във филма участват супер млади звезди с невероятно богата биография. Актрисата в главната роля, Haruna Kawaguchi тази година ще стане на 20, но вече се е снимала в 10 игрални и 4 телевизионни филма и е участвала в 13 сериала. Партньора и  Sota Fukushi (на 23 почти) има 16 филма и 8 сериала в кариерата си, от които 3 филма ще излязат през 2015. Участват още, много сладките:  Tomohiro Ichikawa, Rika Adachi, Ryosuke Yamamoto и модела Arisa Yagi (която е на 20 и скоро се снима в международните "Младоженци" с Lee Hong-gi) . Изобщо красота, обаяние, младост и много искренни и мили чувства в този пореден ученически филм по манга. Сладки подобия на целувки, темата за популярността и секса не са пропуснати даже, по-скоро са централна линия. Като цяло, най-впечатляваща е причината поради която Мей е асоциална ... един заек, един заек нахранен с трева, но то това му е ценното и японското. Има и една сцена: двама си стоят голи си говорят, и леле! 185 см. мъж който тежи 60 кг. е наистина кофти гледка. Честно, понякога не разбирам естетическите им виждания. А най-страшния оказан тормоз беше върху девойка с голям бюст ... понеже темата за тормоза също е централна де :), ама да им имах тормоза. Изобщо ... мда японска идилия в средното училище. Никой не е изнасилен убит, пребит, изоставен или пиян и/или друсан и въпреки всичко някак си, си изживяват емоциите. Жалко, че има малко такива похвати, да се набляга на чувствата на хората, не на страховити сценарии. 
Zettai Kareshi/Absolute Boyfriend (2008)

Лично аз често си мисля, че не пропускам нищо, и лично аз често се убеждавам, че греша. Ако някой  ме попита, без да мисля ще кажа, че съм гледала всички филми за роботи в света. Да ама не, разбира се не съм. Заглавието на този сериал ми е попадало многкратно, но с такова послание, все го оставях за "друг път". Като цяло тръгнах да го гледам (все пак) заради предположението, че ще гледам Хиро като робот (грешка, изобщо не беше той робота! И жалко защото на него да изразява чувства с безчувствена физиономия му отива много).  ОМО! Много ми хареса,докосна ме по всички струнини на влюбеното ми в съвършенството и роботика сърце. Hayami Mokomichi ми беше труден за преглъщане в началото, но пласмасовия му външен вид в крайна сметка ме увлече.  Mizushima Hiro той... какво за него, артист който вероятно може да изиграе всичко и го прави. Историята хех.. страхотна, дребните грешки в лек разрез с законите на роботиката дразнят, но не съсипват. Общата идея си е важна в такива случаи. Плаках, искренно плаках, а аз не плача обичайно на филми и сериали. Толкова много ме разчувства, че дълго се двоумих дали да пусна спешъла, бях убедена , че не искам да си го причиня втори път. Той като повечето продължения, си е съвсем излишен или почти де (корегират една грешка, по точно намек за такава с обяснението защо му е прегрял чипа). И така ... Идеалното бъдеще, в което ще живеем с иделните механични хора, изкуствен интелект, системи които се самообучават и развиват... илюзия, която наближава. Мда, размечтах се. Много хубави моменти има: Измисляме си идеалния тип партньор, но ако го срещнем и той се държи само идеално започва да ни дразни бързо, бързо. Вниманието е нещо хубаво, но всеки има нужда от пространство. Любовта не може да дойде само защото някой е добър или богат или красив или и трите. Животът продължава дори като загубим нещо скъпо. Всеки трябва да може да стане и да продължи на пред. Натрапчивите мисли ни подвеждат. Спомените ни правят хора. И дори да развие чувства, роботът е робот, като му се остави невъзможна здача, чипът му прегрява. - това е дорамата, много горещо я препоръчвам на всички увлечени от темата, дори да не са фенове на романтиката и японското кино. 
I Have To Buy New Shoes / Atarashii Kutsu wo Kawanakucha (2012) 

Когато го гледах за първи път не можах да напиша нищо. Първо защото филма е много хубав, от кинематографична гледна точка супер близо до класическото руско кино. Второ защото френския привкус и изобщо европейското настроение в него доминира. И трето защото мисля, че темата му е тежка. И трите причини някак ме навеждат на мисълта, че подобни филми, нямат никаква нужда от моето мнение. Разбира се, първият път го гледах защото Osamu Mukai участва в него. Както и да е, това нямаше почти никакво значение за моите впечатления. Мина се време и  наскоро го гледах пак, случайно… и без да искам прочетох малко коментари, та си смених мнението за изказване на мнение. 

Всъщност това си е филм за реалния живот, без украса и хиперболи. В реалният живот се случва точно това, понякога губим нещо толкова важно за нас, че живота ни става завинаги различен (за много хора безсмислен). Много реална героиня бяха направили за  Miho Nakayama, много силно се впечатлих от образа който са създали, много емоционално, по някакъв странен начин я чуваш как пищи мислено докато диша. Наистина, не очаквах японците да имат такова отношение към смъртта. Мислех, съвсем погрешно вероятно, че тяхната религия е много благосклонна към паметта на живите. Но явно не е, явно има една граница в която всяко човешко същество се пречупва . Мда, не бих казала, че е тъжна и в никакъв случай не се съгласявам, че има нещо общо с любовните истории в стил стара жена/млад мъж. Не би следвало да се плашим от съдбата и неизбежния край, но все пак филми по темата, направени с такава мека, светла и красива кинематография, звучат твърде реалистично и честно казано плашат или дават надежда, не знам зависи колко дълбоко обичате да ровите в себе си.

Love for Beginners /  Kyo, Koi wo Hajimemasu (2012)

Историята за първата любов по комикса  Kyo, Koi wo Hajimemasu, е свежа и по някакъв начин забавна. Филмът е 2 часа и макар че не се случва почти нищо, задържа вниманието до края си. Красиво сниман, с много приглушени "комикс елементи", без стандартната ученическа истерия. Повтаря много клишета от други филми, туширани и не натрапчиви. На моменти ми се струваше, че са много по възрастни и даже края на филма , се превърна в смешка за мен. Главните актьори са млади, но с завиден опит. Emi Takei в началото ми изглеждаше малко странно и неразбрано, но и свикнах на мимиките до края. Tori Matsuzaka е готин и си игра готин и си беше готин до края. Изобщо  романтичен, ученически филм се е получил. Един такъв лек за гледане, без напрежение, без особено запомнящи се моменти, но все пак хубав. Ако не друго, ме накара да си спомня, че всяка любов изглежда като завинаги, вечна и неуязвима, а всъщност е толкова лесно рушима, че е учудващо как мозъкът ни , успява да ни я представи велика докато сме влюбени. Кое е по хубаво, да имаш една вечна любов или да изпиташ чувството че си влюбен много пъти? Вечни неща няма, освен ако вечността не е много кратка, значи това е априорни невъзможно. Остава да се влюбваш много пъти, защото да живееш само със спомени че си бил влюбен също не е  опция. Е, ако е така, защо тогава мозъкът ни ни убеждава, че това е завинаги всеки път като се влюбим в някого? Изобщо… „Днес, навърших 17“.

Black Butler / Kuroshitsuji (2014)

Kuroshitsuji е един прекрасен филм. Може да няма много общо с изключително популярната манга, но си е прекрасен от всякъде. И историята и мистерията и декорите си бяха направо върха. Колкото до  Hiro Mizushima, не знам дали не е иконом в свободното си време - толкова му лепне тази роля. Филмът е по мотиви на манга поредицата със същото име и според форумите няма нищо общо с нея. Вероятно е така, за един незапознат с историята зриител обаче, се е получила една повече от очарователна история с един не по - малко вълнуващ край обещаващ продължение. Повече от всичко ми харесаха, някой дребни странности, както и работата на художниците. Изобщо - препоръчвам го. 

Heartbroken (Shitsuren) Chocolatier (2014)

Най - първото, което ми идва на ум е,че последните две серии сякаш ги е снимал друг режисьор. Съвсем друг стил, който променя историята и я превръща в нещо различно. Не знам, дали това ми хареса или напротив. Спорен е и въпроса за какво се разказва в тази драма... За склонността на хората, да губят магията, когато достигнат мечтата си? Или за това колко неуверени сме във връзките си, независимо от пола, възрастта и обществения си статус? А може би за факта, че когато някой е харизматичен всички се въртят около него дори когато го мразят ? Важен факт,който ме накара да се размисля беше споменатото : "Шоколадът в миналото се е използвал за лекарство".  Макар, че какво има за мислене тук, всичко към което се пристрастяваме по идея първо се е продавало в аптеките. Мда... силно и забавно начало , малко нереална история за млад влюбен мъж, 3 много различни жени - влюбени в него, доста красиви сцени със шоколад, доскучаващо повтаряне при преливането на реалност и въображение, забавен второстепенен актьор, и много реалистчни образи - няколко още, за баланс може би. Това горе долу са съставките. Силен каст и едно очарование в картинката са положителните страни. Възможност за широко тълкуване на образите и поуките - е това, което го различава от другите манга комедии. Депресивните реалистични нотки, малко дразнят в края. Инъче казано по-скоро ми хареса, но ми е малко като шоколад с зърна червен пипер - вкусът е твърде изненадващ за да определиш веднага дали ти допада.
Nagareboshi (2010)

Това трябва да е сериал за истинската обич към ближния. За истинското приятелство. И за истинската любов. И за понятието жертво- готовност...И е. И щеше вероятно да е много прекрасен, ако не се развиваше на фона на тъжната история за болест и страдание и смърт. Гадната история за "търговия с човешки органи", в комплект с още по гадната история за "брат измамник", добавка - поглед върху тежката съдба на разсипано семейство и сблъсъка между два различни начина на живот... малко трудно може да бъде наречена романтична. И въпреки сравнително жизнерадостния край на драмата, всички тези подтискащи сюжети преплетени в нея подсилени с изключително носталгична музика, честно казано ме накараха трудно да я преглътна.
 Gudoraku / Good Luck! (2003)

Има драми, който могат да се гледат по няколко причини. Например, гледа ви се нещо, което не е снимано по манга... Или имате страх от самолети и искате да знаете малко повече за тях. Или вече сте наясно, че един мъж без значение от раса и възраст, като го облечеш в униформа, започва да изгледжа много по-добре. Или просто ви се гледа филм, за подкрепа и другарство...  Тук, няма някаква дълга история и в края нещата не са много по-различни от началото. Бих изхвърлила едно счупване на крак, но другото твърдо си струва. Хубавото на такива сериали и филми е, че показват живота такъв какъвто, много вероятно е. Чувствата не се развиват със светкачина скорост и малкото хора, които имат мечти ги следват дълго, защото точно това са мечтите - далечни и трудно достижими, всъщност на другото дето става за три дни му се вика желание. Не бих се определила като фенка на Takuya Kimura, но тук той определно прави хубава роля, някак много естествено му се получава. Разбира се, центъра на моето възхищение беше Shinichi Tsutsumi, роята на железен мъж, просто са я писали за него. Мда... привлекателно. Всичко друго си беше на място. Хубав сериал за пилоти, салолети и красивото небе над облаците. 
Mei-chan no Shitsuji (2009)

Мда .. не намерих превод на името на български. Всъщност не го и гледах на български. На руски звучи много сладко " Дворецкий Мей Чана". На английски : Mei's Butler. Става дума за икономи - това е. 
Много е хубав. И то по-много хубав японски начин. Първо, всички филми в които има икономи, от край време като правило са забавни, дори само заради факта, как изглеждат като изгладени на екрана. Второ, историята лейди-иконом, красиво училище, нестандартни персонажи и пълно себе отдаване от двете страни, няма как да не ви развълнува. Трето, просто има някакъв дух на романтична насалада в този филм - някак витае. Има нещо доста привчличащо в такива истории, който не са любовни, а в тях струи повече страст от колкото в най-любовните. Сигурно идва от сдържаността? Не знам, чувствам се, сякаш съм преживяла току що първа среща, точно толкова вълнуващо :). 
Както и да е, прочетох три типа мнения : 1. Гледах го заради сладките момчета; 2. Умрях от скука; 3.Много ми хареса. Въпреки, че негативните оценки преобладават, го изгледах, а повода да го направя е премиерата на Kuro Shitsuji (2014) - в който Hiro Mizushima е отново иконом. Той е и продуцент на филма и казва, че тази продукция му е отнела почти 3 години. Чакам с нетърпение...
Така, ако трябва аз да определя дорамата, бих казала, че е вълнуващ японски ученически сериал и наблягам на вълнуващ...

Atashinchi no Danshi (2009) 

My Boys - More Than Family But Less Than Lovers. Това е нещо като превод, публикуван на официалната страница, но не виждам каква е връзката с филма. Както и да е ... Ако ви се гледа нещо свежо и забавно. Ако се изгубили вяра в любовта и приятелството. Ако сте склонни да понесете поредната порция поуки, то  това е вашият сериал. 11 серии смях, много интересни обрати и разбира се изводи. Едно момиче и 6 момчета в наистина забавна история за семейството. Пълен със звезди. 
Усмихваш се дълго след всяка серия.... мммм хубавко! 
Jiro Dreams of Sushi (2011)

Това всъщност е американски филм за 85 годишен майстор на суши, който притежава един от най-скъпите и посещавани суши барове в Токио -  Sukiyabashi Jiro, който има от години 3 звезди Мишлен. Интересното на филма, освен прекрасните картинки, е факта,че дори американците не могат да променята спокойствието и красотата, която извира от особенната японска душа. Всеки ще се изненада как един документален филм, разкрива толкова подробности от живота на реални хора. Много позитивен и отговарящ на доста житейски въпроси, ужасно далечен от нашия начин на мислене, този филм не оставя просто впечатления, той помага да направиш промяна в мисленето. Не гледайте рекламата, не гледайте приходите нито дори фестивалите, които е спечелил, просто изгледайте филма. 

Last♡Cinderella (2013)

Сериала за последната Пепеляшка, е доста забавен, по малко необикновен и неочакван начин, поне за мен. Историята и особено развръзка си бяха абсурдно абсурдни. Поведението на главната героиня толкова противно, че чак неприемливо, а глупостта и цепеше мрака на моменти ... Края на 4та серия, беше доста по добър от края на филма. Изобщо историята за много, ама много красив и ужасно млад готин мъж, който се влюбва в 100 годишна мърлява, неугледна, хъркаща, вечно мръсна, ужасно непохватна фризьорка... като цяло не подлежи на коментар. Даже традиционните летящи фрази, бяха лишени от чар. И все пак, сериала си го биваше. Актьорите играха чудесно, а и историите не бяха само една. На мен лично, много ми беше интересно как показаха различните реакции на едни и същи ситуации на различните поколения. Досадните старци срещу ужасно задръстените 40 годишни и на фона на супер освободените и спокойни млади хора...хубав калейдоскоп. Колкото до 23 годишния Miura Haruma, той определено печели титлата Принц Чаровник, както и всички награди за съвършенство.
High School Debut (2011)

Защо не може, всяка целувка да е като първата? И защо не може живота да е като манга, но без AKB 48?
Junpei Mizobata e като нарисуван, в игралния филм, който едва ли може да се различи от манга. Е, ако не сте гледали такова нещо, обезателно го направете. А ако не сте смесвали кафе, сок и кола, не се  и опитвайте да си го представите - гадно е, просто не го правете. Няма да научите нищо от филма, но ще ви усмихне. И... ще ви стане ... японско?

Rich Man, Poor Woman in New York (2013)

Това е спешъл на сериала. Хм... и сериала се чудех що така са го кръстили и сега специалния епизод пак ме кара да се чудя. Няма никакво отношение към Ню Йорк, освен, че по едно време се разхождат там, малко отношение има и към мъжете и жените. Филма си е за гениалния странен, но много успешен бизнесмен и този епизод за пореден път разказва за него. На когото му се гледа романтика, да не си губи времето. Лично на мен, винаги ми е било интересно как се случват великите сделки, кой ни води за носа (като потребители ) и какво ли си мисли докато измисля бъдещето ... е едва ли в реалния живот е съвсем така, но на мен ми звучи много достоверно. Казват, няма как да си нормален и гениален едновременно  ... ми това е. Огури Шун, е перфектен в ролята си на несоциален гений. Девойката е сладка и досадна - тук и малко излишна. Приятелството се завръща, защото великите са велики защото могат да прощават. 
BECK (2010) 

Дали пък не съм продължила да гледам филми с Осама Мукай ? АААаааа съм, съм ... не, че го харесвам. BECK е филм за рок банда, също така за самородните таланти и за приятелството или за шанса, не знам кое беше по на първо място. Интересен е, държи до края. Въпреки, че няма нещо много специално с което да се запомни, филма оставя някакво чувство на утринна свежест :). Разбира се, винаги ми е интересно как ги решават нещата - младежи отгледани в САЩ, живят в барака на един понтон - и това по никакъв начин не ги притеснява. Рокаджии, облечени като малки дечица- спретнатичко, с къси панталонки, с прически на ученици от началното училище... Един вид, освен историята има и доста странни решения, които палят, при това не само във визията :). Препоръчвам го. 
Yamato Nadeshiko Shichi Henge (2010)

Много хубав (заради артистите и замъка), поучителен (щото си е поучителен, особенно подходящи поуки има за подрастващите) и забавен сериал - последното, дори само заради безумния танц, който са ги накарали да танцуват в началото на всяка серия.
Забележителен (като доста от екранизациите на популярни манги), защото и тук паметните моменти излизат от очертанията на филма.
1ва серия е предимно завладяваща, леко объркваща и напомняща за великите 4F. Каменаши Казуя и приятели са прекрасни, а историята започва познато - всички са влюбени в тях...В края и, си помислих, че всяка серия ще разнищва някакъв интересен случай , но ...
2ра серия не потръгна така хубаво, историята беше скучновата. Хах... ама Каме, на моменти колко прилича на Jang keun Suk ... не е истина.
3та серия. Ммммм невероятно красива гледка, на четеримата "мускетари", носещи на ръце (повтарям на ръце, а не на гръб!!!) пострадалата си дама. Пълна с препратки към смисъла на любовта, която се намира в нас и как не трябва да спираме да я търсим, ако изобщо искаме да я имаме - освен това беше и доста поучителна по отношение на вътрешната и външна красота , мдам.
4та серия. В предишната серия си мислех, колко са толерантни японците към лудостта на околните, в тази се забавлявах с реверанса към первезниците. Малко в повече поуки в края на епизода, но не е ли това мангата :)
5та серия. Свети валентин, който повече прилича Хелуин.
6та серия.Тук нещата започнаха с малък бой на леко разхвърляни по смокинги красавци и завърши с игра в басейна - голи до кръста, обаче по средата бяха некви драми и поуки за приятелството ... дет се вика съвсем излишни и една голяма грешка, подстригаха Каменаши Казуя
7ма серия. Лекинко прекалиха, с тезата, че да си хубав е чак пък толкова лошо, но така си е в Азия и много хубавите и не достатъчно хубавите си имат грижи. Каме с къса коса ... фу. Обаче един забавен каданс към края направо компенсира всичко.
8ма серия. Понякога не може да се направи нищо, колкото и да е тъжно това.
9та серия. Момента в който прекрачваш границата и разбираш, че родителите ти не са това което мислиш. Тъжна история. По скоро за порастването.
10та серия. Love... Love... Love... 

Японска история с японски край.

Love Shuffle (2009)
Това смятам, да бъде най-краткото ревю. Мини драма от 10 серии. Нетрадиционното мислене на японците съчетано с прекрасни актьори. Необичайно и завладяващо. 
Трябва да се гледа! 
Hungry! (2012)
Eisuke Yamate (Osamu Mukai) дава всичко от себе си да запази, поне името на ресторанта на майка си "Le Petit Chou.". Всъщност, "малкото зеле" е самия той :). Ресторанта е френски, а рецептите които младия Eisuke приготвя, са невероятно красиви и изискани. Има и лош мастит бизнесмен, който опитва да пречи, но всъщност е влюбен в храната на нашия герой. И още много хубави неща. Дори идеята, че готвачи са всъщност, момчета от неуспяла рок група, внася елемент на забавление. Има и 2 жени, ама тяхната история не е особенно инетресна. Междудругото, филма вади един малко странен като за японци извод... който казва - не спазвай правилата, важно е хората да са нахранени и щастливи.Така или иначе, Осаму Микай е супер готин. След като е заснел драмата е издал книга с рецепти от френската кухня, оказва се, че е бил доста талантлив готвач.Мдам... Горещо ви го препоръчвам.  Но, както казвам, не ми вярвайте много когато става дума за готварски филм, харесвам ги всичките ! 
Paradise Kiss (2011)
Ако не знаете, напоследък гледам филми с Osamu Mukai и Yusuke Yamamoto. Не че се оплаквам и двамата са супер готини.
Филма за дизайнерските опити на японски колежани, гледах на връщане от Токио в самолета. И намирам, че е много подходящ за тази цел. Лек, приятен и доста красив по цялата си дължина ... А и се вълнувах всеки път като видя нещо познато от Токио. Това с пеперудата беше толкова романтично.Сладък... препоръчвам го.
Girl / Girls For Keeps (2012)

Напоследък, почти всички филми, които гледам са с участието на Osamu Mukai. Не че е важно, просто ми прави впечатление... Та за Момичетата, вероятно замислен в стил : Секса и града, филма разказва за 4 жени минали 30те, най -младата разбира се има почти всичко, хубав, но не особенно романтичен приятел, младост и хубава работа, всъщност филма започва с нейното навършване на 29 години и вечната заплаха, че на атзи възраст светът започва да свършва. Имаме още самотна и всеотдайна майка, работохоличка без деца и една 36 годишна кака, която се влюбва в 10 години по млад колега. Та филма е за тях, техните преживявания. Честно казано, не е лош, темите са от вечните, актрисите са интересни... на мен лично не ми допадна обаче. Липсваха ми, остроумните разговори и женските приказки, а може би и Холивудския блясък. 
Nazotoki wa Dinner no Ato (2011)

Много симпатичен дедективски сериал ... Всяка серия е отделен случай, а главните герои служат по скоро за да създават весела нотка. Шеф на дедективите - полуидиот, от богата фамилия правещ се на ... Джеймс Бонд, ама само в тази част с колата и мартинито. И негова помощничка, която е от още по богата фамилия, която има невероятно еродиран иконом, разкриващ всяка мистерия с невероятните си дедуктивни способности... Нещо в стил "Джийвс и Устър" , но с японски хумор и Устър е готина мацка :). Инъче филма малко дразни на моменти с този стил на снимане тип манга/ комикс/ аниме ... което мен не ме кефи, но пък явно си е подход в някакъв смисъл. В центъра е  Sho Sakurai ( икономът Kageyama ) и според мен, и той и останалите актьори се справят отлично с ролите си. Един вид, забавен сериал, разнообразни случаи и приятна игра. 
Е да и : Тайните разкриваме след вечеря ... Поучително, трябва да се храним редовно все пак :)
Rich Man, Poor Woman (2012)

Романтината комедия която може да стопли всяко сърце, също така печели приза за "Филма за истинското приятелство" , "Вяра в първата любов" "Най-смотана целувка" "Абсурда на японските отношения между мъже и жени " , както и всички призове за силата на мечтите , победата на гения над статуквото и свободата на вярата ! Много хубав, много прочуствен, много азиатски в най-добрите смисли на тези думи. Първият ми филм, който ме разплака в щастлив момент ! Oguri Shun като Hyuga Toru е направо невероятен: историята на съвременния гений толкова близко до идеалното и толкова далеч от човешкото! За романтична комедия, романтиката не беше в любовта, а в приятелството. Комичните моменти бяха в тъжните такива, а драмата беше само малко стъпало за прескачане. Дали само в филмите я има тази сила, която руши стени и прави невъзможни неща... Много силен филм, и страхотна роля за Огури , не знам дали има друг артист, който може да изиграе ролята на безчувствен човек с толкова чувство - перфектен и зрял Огури Шин ! И като всяка съвременна приказка и този филм си има актуална поговорка :" Ние обичаме парите и ще направим всичко за тях, но няма да продадем душите си ! " 
Lunch no Joou / Обяда на кралицата (2002)

Започвайки това ревю, искам да уточня, че съм голям фен на кулинарията във всичките и фази. Така че, мнението ми за всички филми свързани с нея е пристрастно и може би не съвсем фокусирано.

Lunch Queen е поредния японски сериал на тази тема. 12 епизода по около 50 минути, от които, най - трудно изгледах първия. Понеже ми се случва за 3ти път с японски сериал, си мисля, че  нещо ми е трудна адаптацията след толкова корейски такива. За да не оставя впечатление у някого, че филма  не ми е харесал - не е така от 2ри до 11 епизод включително всичко мина на един дъх, само последния по някакъв начин пак ми доскуча. 

В този сериал се говори за "нова" японска кухня, до колкото разбрах по разпространения и западен вариант, ресторанта не е скъп, а манджите се оповават на един вкус, а именно известния в цял свят сос демиглас. Честно казано за мен си остана тайна, каква е връзката с японската кухня и френския сос, който е създаден в началото на 20 век от Georges Auguste Escoffier. В общи линии обаче, във филма всичко се базира на този сос и на друго популярно японско ястие Omurice (Ориз с месо в омлет), което всъщност е по известно във варианта си залято отгоре с кетчуп. Сега като чета какво пиша, започвам да схващам, този ресторант е традиционен защото е бил семеен вече 30 години, а по принцип сервира храна в западен ( явно повлиян от Франция стил) нещо такова ... Както и да е, няма да ви смаят с изумителни кулинарни постижения, ястията изглеждат апетитно, но не са нещо което да не ни е добре познато ( най- често се възхищаваха на кюфте с въпросния сос , гарнирано с чиния ориз) Толкова за технологията :). 

Винаги се впечатлявам от страстта на азиатците към храната. Тя също ми е силно необяснима, толкова са слаби и финни, а буквално боготворят храната. Това е есенцията и на този филм, преклонение към вкуса, към обяда и изобщо към вкусната храна . Определено има много западни филми на кулинарни теми, но в много малко от тях  се говори за ядене. Ние сме доста дебели и лакоми, но масово нямаме оценъчна система на темата. Може би, причината е, че не помним гладните години, или че сме почнали да правим филми след като сме забравили за това, не знам , но рядко ще срещнете цял филм в който всички съдби да се променят или да се идетифицират с чиния вкусно ядене. 

Все пак, през цялото време на човек му се приисква да похапне. Героите бяха доста забавни и може да се види какво голямо разделение има между различите слоеве в японския бит. Хората с костюми изглеждаха по скоро неприятни, лошия във филма беше меко казано супермен в лошотията, но и него го промени вкусната храна. Любовния сюжет беше доста петоъгълен, но пък за сметка на това показа доста различни страни на любовта. На мен честно казано, всички ми харесаха от начало до края. Много добрите обикновенни хора, имащи съмнения дали живеят всъщност изобщо, но все пак отдадени на съдбата си... Много хлъзгавите костюмари за които не стана твърде дума , но пък затова остана привкус, че все пак не са добрия избор и наистина лошите лоши, които като се сблъскаха с първата група създадоха истинско затъмнение !

На мен ми хареса. Особенно Takeuchi Yuko като Mugita Natsumi - изнесе филма, както и Morita Go като Shuji  - един образ който вкара за мен почти фантастичен елемент в филма ( ни полицията му се опря, ни другите банди - по 10 човека пребиваше докато мигнеш ). Всички останали, бяха мили и отдадени и ... просто бяха важни.

Сериала е хубав, снимката която намерих е по скоро тъпа и не отразява изобщо за какво става дума с изключение на омурайса в нея ... но това намерих :) Наздраве!





Bambino! (2007)
Сладичък и топличък филм, приятна история за трудолюбието и таланта. За странната любов към професията, за призванието и най-вече за красотата на това да си млад. Страхотен сериал. Сниман по манга през 2007 и излъчен в 10 страни вкл. САЩ в следващата една година, филма наистина си има послание и разкрива една красива история за силата на желанията и мечтите. Всичко това в красив ресторант с красиви актьори и на фона на прекрасно изглеждаща италианска храна ... мммм ! 
Няма как да забравя : " Човек който не се старае достатъчно в работата която има, няма право да говори за мечти "
Японска работа, лишен от истерични отношения и драматични обрати, сякаш разказва една истинска история. Колкото до Jun Matsumoto - страхотна игра, толкова откровен, може да те накара да повярваш във всичко! За феновете : драмата е украсена и с  Kitamura Kazuki в една много сладка и позитивна роля - той си е прекрасно чаровен както винаги.
С този филм , окончателно разбрах, от къде са тръгнали Корейците преди да спретнат тази индустрия, която сега залива света и.... Япония. Жалко, че им убягва момента с наистина способните (макар и не толкова красиви)  Японски актьори. Както и това с клишетата, но не му е тук мястото :)
подробна информация за сюжета, каста и наградите на : http://www.facebook.com/pages/Bambino-Japanese-Drama/136179353132314?sk=info
намира се с бг. субтитри благодарение на преводачите от Еastern spirit.

Hanazakari no Kimitachi (2007)

Направо падаш в мангата.. и никак не е лесно в началото . След маса Корейски драми, пълни с красиви човечета като от калъп... сблъсъка с японците и то в точно този стил е наистина отказващ в първия момент. Но много си заслужава. Наистина зареждат и наистина са различни. Няма грам от клишетата на корейските драми, динамиката е направо ненадмината и през цялото време се чудиш как го докарват като аниме. Няма какво да се каже много за този сериал, превеждат го като " В Разцвета на силите си" и който не се е сетил, само той не го е направил. Има 2 японски, една тайландска и сега май 2ра Корейска версия . Последната ще остане известна с това, че претърпява тотален рейтингов крах точно сега. Тук по скоро артистите са интересни : Horikita Maki - много добре игра девойката, и за разлика от корейските филми не ревна нито веднъж. Oguri Shun - какво да се каже, невероятен, обаятелен и направо метален. Най - много ме плени обаче Ikuta Toma - заради този човек си заслужава да се гледа филма. Е и заради всички други които играха страхотно и заради настроението и заради това, че наистина е различен .
Tyxo.bg counter
Уебсайт в alle.bg